Конспирацията Враца
Във Враца гарга не кацала. Нито можем да потвърдим, нито да отречем този мистериозен фенмен. Можем само да цъкаме с език какви дебели гълъби имат.
Този уикенд заедно с разни колеги поехме към трудоемката цел да сложим още два печата в книжките със стоте национални туристически обекта. Хотел “Чайка” ни приюти в балканското градче. Преживяването ни като цяло достигна както най-високите културни висини… Така и най-долните чалга падения в евтин врачански алкохол в ръка.
И тъй, пещерата Леденика имаше късмета да е първа в списъка на пътуването ни. Изненада! Ха да влезем със следващия екскурзовод… На ви сега два предизборни автобуса с пенсионери, нетърпеливи да се настъпват един друг, да размахват бастуни с потреперващи съсухрени ръце и да нахлуват в пещерата без надзор. Прередиха ни, разбира се… Е, само тук младите правят път на старите, сякаш онез вечно ще са господари на тая земя.
Изчакахме търпеливо час и нещо, но видиш ли, дъждовното лято не ни пощади и закапа тежкият дъжд, който вещаеха метеоролозите. Нямаше много място пред входа на пещерата, но тогава все още не знаех, че студеният душ е само началото на една поредица от небивалици.
Идва измокрена екскурзоводка и изпод вежди ни съобщава лошата новина, че токът в пещерата е спрял… “Ще чакате ли да дойде или влизаме на фенер?” (Ти решаваш!)
Как се разглежда пещера на фенер? Ей така, всеки свети с подръчни средства - я телефон, я джобно фенерче - аз например бях с една миниатюрна джвачка, чието предназначение е да си улучиш ключалката в нетрезво състояние. И когато големият прожектор беше някъде назад, ние с малките осветителни тела крачехме смело напред като истински спелеолози. Обясненията в залите бяха кратки - този сталактит, оня сталагмит, кой каквото си представи като форма, чащото все пак липсва ефектното осветление. И хайде деца, стигаме до залата с Езерото на желанията. Уааауууу, сега ще си пожелаем да дойде тока! Вървя си аз напред… “Колко напред?” питаме… “Още, ощеее, давайте напред!” ни отговаря екскурзоводката. Аз вървя начело на десетината смелчаци, прескачам, промушвам се, изследвам, хайде още един праг само… И левият ми крак издава давещото се “Цамбурррррр!”… И тъй като нямам никаква картина в съзнанието си заради тая тъмница, а само осезанието и слухът ми дават представа какво се случва… Нагазих в езерото!?… Проникването на ледената вода в маратонката ми остави такъв ярък осезателен спомен в съзнанието ми… ДА, потвърдително нагазих в Езерото на желанията. Там, дето хората потапят върха на пръстчето си, за да си пожелаят нещо, аз потопих левия си долен крайник чак до коляното. Е па сега ако не би се сбъдне желанието….
На излизане от пещерата токът тъкмо беше дошъл за следващата група. Желанието беше на Петя и се сбъдна. И ето къде цопнах:

Нататък… Изстисках белия чорап и продължих като Пипи Дългото Чорапче да си джвакам с обувката до край. Обикаляхме из разни пътечки с приказки, с очите си видяхме къде живеела тай баба Яга - в двуетажна дървена кащурка без никакви екстри. Гледките по пътя предизвикваха въодушевлени възклицания и снимки, клонящи на брой към плюс безкрайност.
Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят свода небесен;
гора зашуми, вятър повее, -
Балканът пее хайдушка песен!
В нашия случай сменихме стила на песента и… Врачански барове и дискотеки… Пихме местната бира Леденика (съмнявах се, че са ми пробутали оцветена газирана вода), пихме ракия Врачанска теменуга, после пих някакви съмнително евтини коктейли Коспомолитън в лъскаво заведение “Антик”, накрая с последни сили пресушихме една бутилка Ballantine’s и цялото това удоволствие с яденето и всичките питиета ми струваше наполовина колкото една вечер миналата седмица в пиано бар в центъра на София. После не се учудвайте, че хитът на вечерта беше “С кожена пола, с тъмни очила…” Ретро чалга хит от неосъзнатите ми тийнейджърски години.
Следния ден мина в странна липса на махмурлук, но пък физическата умора беше почти нетърпима. Разгледахме центъра на Враца и се качихме до Околчица.
Имаме по два печата! Доказано!

Ботев!

От по-добрите пейзажи ще кача във фотоблога.
Posted in ежедневно. having no comments »















