Теодор се тутка, лифтът вече отвори, аз го чакам…

Ски ски ски… СКИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИ

Какъв хубав месец беше януари… И всички изпити взех, и много се забавлявах, и на работа нещата вървят, и всичко е 6!

за устните омайни… 6 6 6!

Къде ли не отидох, какво ли не слушах.. От реге, през Уикеда на живо че до чалга в студентски град. Веселбата не спря дори заради изпитите, пък даже вързах и много добър успех 5.00. Ма-ши-нааа!

И станах редовен скиор по Лалето предните 3 седмици. Не се спряхме! Адреналинът ми идваше много отначало, после смелостта излезе на преден план… И въпреки големите каваци по пистата от време на време (веднъж едно хлапе връхлетя отгоре ми точно на най-стръмния участък..), не се спирам! Дори заминавам за Пампорово тези дни…

Ако следващите месеци се задържат такива… Годината ще е уникална.

Може би си струва да отбележа една от най-веселите вечери - когато гледахме Уикеда… Не помня да съм се усмихвала така до болка когато и да било на концерт (не че беше точно концерт.. по-скоро едно непрестанно малко пого и много бира и разни шотове…) Че и да подскачам сред хората като кенгуру.. олелееее

Родино моя, ти си ваза, в която не цъфти омраза… Ти си роза, ти си крем, ти си щастие за мен

И как кънтеше новия хит на Милко в главата ми, докато хвърчах по пистите на следващата сутрин?

Или пълния филм с устния изпит при проф. Боева, когато не знаех от материала и грам, но писмената ми работа била изключително грамотна, за разлика от всички други, та ми писа даже 4! Леле.. Или ‘хайде за по едно’ в женска компания, което се превръща в ‘кое ни е това поред?’ Или ужасяващо вкусния сладък чили сос, с който напоследък поливам дори филиите хляб… А манджата с оризови спагети, домати и бамя.. Няма такова нещо дори у най-експериментиращите готвачи Мога с часове да описвам за разни моменти от януари, които никога не искам да забравям… И мина! Жалко!

Завиждам на всички, които имат време; завиждам на тези, които са прекарали повече приятни часове; завиждам на тези, които могат да си организират времето по-добре от мен; завиждам на тези, които искат винати повече и после го получават.

Днес ми е завистливо някак.

so what…

too many things happened recently

тези хубави свиленградски вечери и петлите дето пеят, когато се прибираш. Никога няма да загубят очарованието си. И мирише на… малък равнинен град, в който сезоните не са каквито трябва да са. Поетични настроения, но ме няма в думите вече, не ми се пише каквото мисля, нито каквото усещам.

Протоколно… дори това е твърде обширно.. Шейновец, снимки, село, барове, нова година…

НОВА ГОДИНА

толкова танци не си спомням от сума ти време. много днб, много breakbeat

бяхме над 30 човека и много мераклии да пускат хубави музики

супер беше.

Ой Ой, забравих - и дипломите ни раздадоха тези дни За пръв път чух химна на УНСС чак в последния ден… Бива ли така… Или го бях чувала, но не знаех, че е химн… Едночасова церемония, в която Тадъръков пак ни поучаваше, всеки излезе за 5 секунди да си вземе тапията и после няколко снимки. Но пак имаше събитие, което е похвално. Новата зала ‘Тържествена’ на мястото на бележитото кафе Ганчев е с една дума перфектна за подобен повод.

Ето най-новите бакалаври (и аз в средата хаха:))

Измежду всички останали интересни и още по-интересни неща. искам да споделя най-новите си умения, граничещи със свръхестественото: научих ги тези джаги! От редовното връткане на ръчките много задобрях. Такъв спорт… Отначало имах мазоли по дланите и болки в мускулите, но скоро всичко премина и… Горко на тези, които са ми отсреща

И какво друго… Преди две вечери бяхме на Skre4 в Тънка червена, подскачахме наляво-надясно; липсва ми живата музика. По-често трябва да ходим някъде.

Още 35563451156 неща се случиха през миналите три седмици. Да опиша 3 от тях си е добра представителна извадка

О да, и Коледа взе да наближава. Без грам коледно настроение съм, нетипично за мен; украсих без мерак, старият Дядо Мраз скучае, облегнат на полуголите клонки на изкуствената елха. Можеше да пуснем два гирлянда и в аквариума, че и рибите да се порадват.

Последната идея във фотографията е да правим боке. Засега само със звездички и сърца, а скоро и с други форми. Вчера минах през “Слънчоглед” и перфорирах няколко цветенца и човечета върху черен кадастрон, тепърва ще ги правя на филтри за пред обектива. Засега резултатите са следните:

Така, бойкотирах предложението за организиране на купон на Витоша с новите колеги от МИО и с Теодор се присъединихме към необузданото ядене и пиене в Копривщица заедно с колеги от работата. От маса на маса, от манжда към две, общо взето така най-добре се описва ходенето ни там. Наизуст знам старите къщи и дворчета, но не знаех колко много мога да изям!

Имах и малък изпит, за който си вех два дни отпуска и почти нищо не четох, затова изкарах 5 (!!!), а точно  след изпита (значи се пада 5.12) пътувахме с Теодор и Смока към Балкана. Йей…

Паметника на Бенковски нощем бил много красиво осветен; имахме големи преживявания пред и зад него, една нинджа, две нинджи..

Тук виждаме вляво Фусин, a.k.a. Васил, а.k.a. Николай (набедихме го, че трябва да има иен ден)

За дружба между българския и китайския народ! Джинджа!

Тук си казват “ДА”

Шаферка и шафер:

Първи танц на сем. Узунови:

Младоженецът не го жалят никак

Тази снимка просто е хубава, показва  малко по-цветна обстановката:

Пепо търси жартиера, на Таня май й е добре

И аз за финал: букли мукли

Да са ми живи и здрави!

Нали уж уча вчера и днес, изобщо нищо не научих за изпита утре. Някой да стиска палци да го взема?

Нарисувах си това преди малко:

Идеята за цяла птица е скучна, тази за две крила също. Откакто купих тази дървена кутия съм намислила да има едно крило отгоре й.