Дойде време за морета и джамбурета. След тренировки “на сухо” с палатките на разни други места, сега ще ги опънем най-близко до плажа. Една идея по-назад, за да не ни мокрят вълните изпечените задни части.
Къде – не знам. Само Бургас е сигурен, защото имаме билети
Много неща се случват, много си припомних и други забравих. Съществува способността да запомниш само хубавата или само лошата страна на едно минало събитие. Това изкривява преценката.
Хубаво е понякога да се замислим дали не усещаме за пръв път нещо, което други усещат през цялото време. Как едно обстоятелство променя характера или начинът на реакция в дадена ситуация, когато действа постоянно и как в другия случай – когато се появи неочаквано. Съответно най-хитро ще постъпи онзи, който вижда реакциите на другите и още преди да се случи нещо конкретно знае как ще редно да се реагира, за да си донесе най-много ползи.
Най-трудно е да си неутрален спрямо някого, когото познаваш. Или го харесваш, или не, или си го харесвал и после не, или обратното. Неутралните отношения изобщо съществуват ли естествено или винаги се налагат насила? Опитвам се да съм неутрална. Винаги е за предпочитане пред това да си негативно настроен.
От обратната страна на Витоша гледката не е към мръсен голям град, виждат се високи заснежени планини в далечината и няма никакви други туристи наоколо, с които да се разминаваш неудобно по тесни пътечки. Слънцето светеше през цялото време, дори следобеда, а меската за пикник бяха безкрайно много, само да бяхме взели и храна, но си се прибрахме изгладнели…Пътят започва от село Чуйпетлово нагоре.
Ммм хубаво е да харча пари в магазинчета като Слънчоглед, а и когато правя нещо за хората наоколо…
Копчетата са от самосъхнеща глина, с малко мъниста и оцветени с акрилни боички, лакирани отгоре… И са пришити върху едни закопчалки като безопасни игли, че сега си нося едната с червеното копче на якето, много симпатично.
И други неща майсторя напоследък, ще се похваля скоро.