Archive for March, 2009
Jean-Auguste-Dominique Ingres
Бях си затворила очите за истината, че в малките часове импулсът да направиш, в случаят да напишеш нещо, идва така внезапно и с такъв размах.
Атмосферата на преходно удоволствие, уловено за миг, е впита в някои картини на Жан Огюст Доминик Енгър. Пространство, лишено от мъгли на безвремие, от светлината, играеща във въздуха. Има ясна прецизност на детайла, един единствен поглед; усещане за същинска празнота. Неокласицизмът орязва мечтателните криле на предходните стилове, но приятно обобщава сюжета в един поглед.
“La Grande Odalisque”… Клик за по-голямо изображение.
Прасковеният мек цвят на нежната кожа на момичето и студените, тежки сини тонове на одаята…
Как синият цвят отива на хладното, безизразно лице… Няма лека усмивка, която да зададе мажорен тон на настроението; вместо нея - рязък поглед или по-скоро примамливо безразличен. Какво стои отзад?
Минаваш през тайните стаи, забранено е. Тъмнината покрива останалото; цялата красота на картината се събира в един миг, след това… Платното не те мами за дълго и протяжно съзерцание, не моли за дълго проучване на детайлите и формите. Всичко се казва на мига. И ако решиш, можеш да откраднеш секунда-две, в които си сигурен, че бялата робиня гледа точно теб, преди да се превърне в поредната картина в галерията.
