Archive for January, 2009
Гоя
Луд, луд. За разлика от останалите този наистина си заслужава определението.
Франциско де Гоя и Лусиентес. Разбира се, повечето биха го разпознали в “Голата Маха” и “Облечената Маха”, а може би и в “Слънчобранът”, да, приятни картини, но… НО!
Той е излял тъмните маслени бои по платната си и в много по-смущаващ начин. Нека започнем с болестта.
Автопортрет. Не, Гоя не придържа болната си майка, не е някакъв благодетел, грижещ се за нуждаещите се. Безжизненият полумъртъв е самият Франциско, за когото се грижи лекар, автопортрет на леглото му, нарисуван в знак на благодарност към доктор Ариета; всъщност къде другаде съм виждала художник да се осмели да се изобрази мъртво болен и блед като платно? Мъртъв - да, обезглавен - да, но не и в жалко безпомощно състояние. Прикован на легло, оглушал, със силни болки в ушите, с ужасяващ страх от повторно заболяване и в дълбока депресия… Сравнимо с тъмния период в края на живота на Бетовен; Гоя е на 73, когато преживява тежката болест. И картината не е знак на самосъжаление, а на неподправен реализъм. Страданието на Гоя е реално. Тази картина е реална. Не красивата Мая, не великолепието на “Семейството на Карлос IV“. Горната творба хвърля светлина върху причината за отминалите му творби. Гоя, Гоя. След халюцинациите и целият преживян ужас. За разлика от предшествениците си, той смело изхвърля вонящите, грозни, гнусни чувства с четка върху… мазилката.
В “Къщата на глухия” - като малък ковчег, обитаван от злите духове от картините му, Гоя изживява последните си години там, сред своите чудовищни създания. Известни са като “Черните картини”. “Сатурн изяжда един от синовете си”:
Гоя е различен, защото отказва да изобразява красиви утопични образи. Наричат го баща на модерната живопис. Но щом подобни образи на съзнанието са се раждали в онези дни (началото на 19 век), а до днес обитават и завладяват все повече тъмните творби на съвременни художници, то в каква посока се променя мисленето ни?
За Гоя сънят на разума ражда чудовища. Я пак? Сънят на разума ражда чудовища. За сънят на разума на мирния - да. Ражда война, изражда се в бедствия, мизерия и смърт. Разумът на злия обаче не спи. А в съзнателно поражда нещастия. Война. Днес.
