A simple artblog

Carlos Schwabe. Мислех да кажа две думи за него, но направо ще премина към картината, която ме е карала да стоя с вперен поглед в нея дълго време, попивайки втренчено дребните детайли като гънчиците на ангелската роба, бръчките по лицето и неестествено дългите пръсти на ръцете, фино изрисуваните наситено зелени пера.

Като погледна сега назад във времето, в което открих Карлос Швабе, преди около 5-6 години, пак ме залива вълна от фантазия, днес типична единствено за лудите ми сънища. Едно такова натрапчиво и приятно чувство, че има много за разкриване, много вълшебство в тоя свят, същото като в “Алиса в страната на чудесата”.  Въпреки че картината не е позитивна, присъствието на тъмнозелен ангел със студен поглед е толкова магнетично, че неусетно изниква усещането за вълшебния неопознат свят. Не знам дали успявам да обясня разбираемо какво имам предвид, но спирам дотук.

Представям ви ”Смъртта на гробаря”, още “Ангелът на смъртта”

Ах, Иудит. Любима тема и любими картини, посветени на нея. Къде с виновен поглед, къде хладнокръвна и плашеща, Иудит е безкрайно вдъхновение.

Малко предистория за тези, които не знаят за какво иде реч: израелска вдовица, красавица, постила повече от три години след смъртта на съпруга си… И така, един ден обаче асирийците заплашили евреите с нападение, а еврейските началници отказвали да се бият. Иудит на своя глава се натъкмила, отишла в лагера на асирийците и отишла при Олоферна, техния генерал, сладкодумно спечелила благоразположението му. Когато най-сетне останали насаме, Олоферн вече бил подпийнал. Иудит събрала смелост и с два удара го обезглавила. Истината е, че навсякъде се говори как първо Иудит го съблазнила и тогава му отрязала главата, но в Книгата на Иудит в Стария завет не се споменава изрично.

Краят на историята е, че евреите, видели отрязаната олофернова глава, решили да нападат. Асирийците, уплашени от загубата на главнокомандващия, побягнали. Така на евреите им се разминало.

Това е може би най-красивата Иудит, която съм виждала. На August Riegel, немски художник.

Дори след жестокото убийство, нежен полъх иде от погледа й. Осанката й е непоклатима. Може би сутрешните лъчи след коварната нощ огряват бялата й дреха и лицето й. Олоферн го няма. Има само Иудит. За асирийския пълководец подсказва загатнатия профил на обезглавения в долния ляв край и това дава име на картината. И оттам насетне можем да съдим за погледа на вдовицата. Може би първите силни впечатления за картината идват от прекрасния тежък златен плат, красивата игра на светлината в прозиращата риза. Толкова реалистично. После се влюбваш в лицето й. Иудит.