Archive for July, 2008
Мъка по мъртвия Христос
Една зашеметяваща фигура на Николо дел `Арка от 15 век: оплакващата Мария вдясно.
Винаги съм си представяла силните емоции като вик срещу буйния вятър, развяващ пищните платове на дрехата ти далеч назад. И в киното го има, и в телевизията; в картините, в скулптурата. Тази Мария обаче е сякаш сътворена от собствените ми фантазии, един материализиран образ от съзнанието ми, застинала в кулминацията на момента. Леко свъсените вежди отнемат божествения вид на Христовата майка. Тя се предава на чисто човешкия порив да превръщаме тъгата в гняв. Господ вече е свален от кръста, оплакването е започнало. Сега е моментът на осъзнаване, напрежението се е натрупвало тихо в душата на Богородица… И тя дава израз на непреодолимата мъка. Природните сили попиват емоциите, вятърът започва яростно да вее. Оплакващата Мария и неизмеримата й скръб са застинали на място в една теракотена творба, Национална пинакотека в Болоня.
Второто произведение, което ще намери място по темата, е на Рогир ван ден Вейден - триптих с разпятието.
Цък за по-голяма.
Рукналите кристални сълзи навяват спомена за детски плач, искрен и неподправен с актьорска гримаса. Лицето на Мария не е свъсено, излъчва една особена безнадеждност. Движенията са лишени от воля - треперещата брадичка и сгърчената ръка, обгърнала подножието на кръста, стичащите се сълзи. Никакъв друг жест, мимика или звук, а само това, което не е могло да се спотаи. Безнадеждната скръб от смъртта е несравнима с никоя друга.
