Archive for March, 2008
Botticelli
Идва пролетта. Нека по този случай се вгледаме в един от световните шедьоври - “Пролетта” (или Primavera) на Сандро Ботичели. Картината е празник на любовта. Затова в центъра стои Венера, любимата ни богиня, а над нея Амор с препасани очи стреля напосоки с любовните си стрели. Вляво Трите грации танцуват нежния си танц, до тях Хермес (или Меркурий) прогонва облаците. Цък за по-голям размер:
Вдясно синкавият пич е Зефир - но вместо като нежен полъх, той се втурва яростно в градината, огъвайки дърветата по пътя си. Вкопчил се е страстно в нимфата Хлое. От устата й излиза низ цветя и митичната красавица магически се превръща във Флора - богинята на цветята и пролетта - с дрехи, отрупани с най-красиви уханни цветове, гледаща толкова спокойно и отнесено с дълбоките си сини очи…
Според една от интерпретациите, Венера е образа на Дева Мария, а също и божествената любов, родена от красотата на Трите грации. В неин контраст е Флора - физическата красота, похотливостта, още символ на Сташния съд. Амор като Светия дух се носи над Девата, а Меркурий играе ролята на Архангел Михаил. Но това са все скучни интерпретации, които странят от естетическите качества на шедьовъра. Ето какво мисля аз:
Всички участници в Primavera стоят в своето пространство, независимо от останалите (с изключение та Зефир и Хлое), като че картината е сбор от портрети. Венера сякаш благославя с дясната си ръка, излъчва скромност и смирение. А Флора, която се възкачва на трона си по това време на годината, е събрала в дрехата си куп цветя и всеки момент ще ги разпръсне наоколо, защото красотата никога не може да бъде прекалено много. Прасковите, натежали на клоните, са само началото на възраждащото се плодородие, защото и те са обградени от гвардии бели цветове, които ще се превърнат в сочни плодове. Вижте контраста между тъмните тежки листа на гората и светлата кожа и ефирните дрехи на младите момичета, финото изрисуване на всяко едно листо, всяко венчелистче. Празник на любовта, култ към красотата и плодородието й, когато всяко кътче земя бива отрупано с нов живот. Възхвала на Твореца, създал безграничното разнообразие на форми и цвят. И както се знае, творчеството на човек е негов израз на божествената му същност. Тук Ботичели не само пресъздава прелестната природа, копирайки действителността, а разгръща собствения си талант до божествени висини.
Послепис: На тази картина са разпознати почти петстотин вида растения, от които 190 са цветя 
