A simple artblog

John Henry Fuseli (1741-1825)

Фусели грабна вниманието ми с една миниатюра в последните страници на “История на изкуството”. В търсене на информация за него попаднах на онзи сръбски форум, който споменах в предния пост за изкуство. Сега ще ви представя това, което ме заплени.

Това е едната версия на “Кошмарът” (”The Nightmare”), в която ясно си личи афинитетът на художника към страховитото и мистериозното. Вижте странния оцъклен кон! Изглежда ми леко комичен, но я си го представете да ви изскочи посред нощ - ще ви спре сърцето от ужас. Демонът (инкубус), който седи върху гръдта на жената, както и грозното конче, ни говорят за немския фолклор, според който зли духове и вещици обладават хората, които спят сами. Мъжете били посещавани от коне и зли вещици, а жените се съвокуплявали с дявола. Бля. Изобщо думата nightmare произлиза от скандинавското “mara” - дух, който си няма друга работа, освен да измъчва и да души хората насън.

От друга страна горкият Фусели не сполучил в любовта. На сърце му била една мацка - Ана Ландолт, чийто баща не й позволил да се омъжи за художника. Затова тази картина се тълкува като израз на разочарованието. Любимата му лежи безжизнена, а гадният маймуноподобен демон е мъжът, комуто е позволено да я има.

Ето втория вариант на картината. На гърба й има портрет на млада дама, която, както се досещате, се счита за Ана.

Фусели има и едни плашещи еротични рисунки. Необичайни за късния Рококо, защото вместо закачливо и весело, както е било прието да се вмъква похотливия елемент, при нашия човек има тънък намек за физическо страдание…  Бай дъ уей: на немски страст е ”Leidenschaft”, а пък “leiden” означава “страдам”.

И накрая - кое е общото между маниеризма (вижте Панторомо например), сюрреализма от 20в. и Фусели? Потъпкват традицията и общоприетия възглед за реалния свят, рисуват през своите очи, а не през тези на обикновения зрител. Не е ли това най-привлекателното в живописта - да надникнеш в чуждата представа за действителността?

Anne-Louis Girodet de Roussy-Trioson (1767–1824)

Представям ви две запленяващи картини, на които попаднах съвсем случайно в един сръбски форум… Тези дни ще пиша и за първопричината да вляза там.

Ан-Луис Жироде де Руси-Триозон* e френски художник от времето на неокласицизма, който бързо се отърсва от стила на своя учител Жак Луи Давид и навлиза в дебрите на романтизма. В картините му прозират емоции и екзотика, нестандартни интерпретации на класически сюжети и това му носи славата на разчупващ рамките на утвърдената по онова време френска живопис. Първата картина тук се нарича “Погребението на Атала” - тема от роман на Шатобриан, близък приятел на Ан. Цък за по-голам размер. Прелестна е! На залез слънце, в пещерата, старият отшелник Aubry - баща на Атала - поддържа трупа на дъщеря си, а вляво вкопчен в мъртвата си любима, потънал в скръб, е младият индианец Chactas. На стената е издълбан надпис от книгата на Йов: “When it is yet in flower, and is not plucked with the hand, it withereth before all herbs.” Тази книга впрочем се занимава с един вечен въпрос: защо праведните страдат. Атала се е самоубила… Разкъсвана между любовта си към Chactas и обета да остане девственица в името на христовата вяра. Ако забележите, в ръцете й има дървено разпятие.. Тъжно, тъжно. Но картината е великолепна. Горе вляво, където се вижда късче светло небе, също се издига кръст.

Втората пък е картината с най-красивата лунна светлина. Гледам и не мога да спра… “Сънят на Ендимон” - млад овчар, в когото се е влюбила римската богиня на лова Диана. Той е най-красивият сред смъртните. Juno го приспал за цели тридесет години, през които Ендимон не загубил младежката си красота. Диана, чието олицетворение е луната, се изкушила и го навестявала вечер. Малкият сладур с пеперудени криле е Зефир, богът на западния вятър. Той отдръпва клоните, за да може богинята да се наслаждава на неземната хубост.

Ендимон е прекрасен… С копринени къдрици, снежно бяла кожа, която блести нежно на лунната светлина. Отпуснал се е блажено върху леопардова кожа, долу вляво дреме куче. Но трудно отместваш поглед от светещото тяло на Ендимон, за да забележиш изписаните листа в леса и дребните гънки на плата.

*както пише в руски сайт, на БГ няма капка информация. Всичко тук не може да се намери на български, не е и чист превод.

“Жироде имал навика да рисува нощем. И за да му бъде достатъчно светло, използвал шапката си за свещник. Обикновено, когато започ­вал да рисува, слагал на главата си шапка с широка и твърда перифе­рия, на която имало пробити множество дупки. Във всяка дупка ху­дожникът мушвал по една свещ. Случвало се понякога да носи на гла­вата си по време на работа до чети­ридесет свещи.”    - сп. “Космос”, бр. 1, 1971 г.