A simple artblog

Ако трябва да отдам на Римокатолическата църква почит за развитието на изкуствата, то на първо място без да се замислям ще й благодаря за моя любим барок. Това течение бих нарекла узрелия цвят на два века Ренесанс, толкова пищно и дръзко, че да се прекали с разкоша е може би най-типичната негова черта. Всъщност самата църква не е първопричината, а великите идеи на Лутер и последвалата ги Реформация. Ответната реакция на римското духовенство, Контрареформацията, е логично насочена към същата, вече ключова прослойка на обществото - простолюдието. Жестоката борба между протестантство и католицизъм поражда нови методи за взимане на надмощие. И хиляди благодарности на Римокатолическата църква, възхвалила живописта и декоративните изкуства като главно оръжие в тази борба! Защото от нея след Трентския събор се заражда бароковия стил. Сега ще спомена само веднъж за операта като главен стълб на барока, непременно трябва да й се отдаде поне капчица внимание. И оттук насетне ще говоря почти изцяло на изобразителното изкуство. И, простете, ако някой не е съгласен с твърденията ми, но това е лично гледище и не искам да го налагам никому.

За втори път ще пиша за Рубенс. Защото Караваджо, колкото и да ми е присърце, е онази черна овца, зад чийто шедьоври стоят поръчителите му, или понякога само талантът; тоест няма как да го обвържа толкова неоспоримо с католическата вяра. Първо, такъв размах на творчеството през барока не би могъл да се дължи на инквизицията, страхът от Бога или онези прочути йезуити. Това би било по-скоро спънка за гения, отколкото мотивация за развитие. Така оправдавам бунтарството му (на Караваджо) като непородено от протестантски пориви; той просто е бил.. как да го нарека… интересен характер.

Както Бернини, Рубенс е покорен вярващ, който с охота рисува както портрети и митологични сцени, така и религиозни сюжети. Днес е известен с по-пъстър тематичен микс, но по негово време е бил познат като най-добрия фламандски религиозен художник. Оттам насетне се е сдобил с поръчители от френския кралски двор, а те, сещате се, копнеят за собствените си образи, овековечени подобаващо… И така, себелюбието на Медичите (всички сте чували за тях), продължава да развива портретния гений на Рубенс, а също и ражда поредица от онези картини, комбиниращи действителни лица и събития с религиозни фигури. Или обратното, има такива, в които кралските особи са допълнение към сакралния главен мотив. Нещо като възхвала, че богоизбраните владетели единствени имат право да стоят рамо до рамо със светците.

Чудейки се за коя картина да пиша, подминах тези кралски поръчки, не се спрях и на най-късните му творби, защото искат доста по-задълбочен поглед и познаване на израстването на гения; не обичам да говоря за портрети, въпреки че се замислих върху този автопортрет с първата му съпруга Изабел, но за него - следващия път… И така, напук на първоначалното ми желание да покажа нагледно съюзът между религия и барокова живопис, избрах дру съюз:) Не по-малко прекрасен, но може би по-лесно разбираем.

Това е “Съюзът между Земята и Водата”, 1618 г. Ако на първо място забележим отпуснатата гола женска фигура (това е богинята на плодородието Серес), то в пълен неин контраст стои Нептун - напрегнат, силен, в гръб. Серес държи плодове, сякаш вързали изпод божествените й сили, реката е пълноводна, къпещите се херувимчета излъчват жизненост. Над богинята стои ангел, увенчаващ я с лавров венец, а до Нептун от реката излиза друго митично създание. Така везните на мъжкото и женското начало се уравновесяват напълно. Още символи на животворната сила на боговете са и раковините долу вдясно, а тигърът, който е пазител на реда, опазва и тази свещена хармония между Нептун и Серес, така различни и допълващи се. Светлината е така мека, формите нежни, пространството почти не може да побере съзидателната сила, която струи от всяко полагане с четката. И все пак картината “диша” с онази част лазурно небе; но и тя също е “запълнена” с живот: свежите листа, падащи ефирно от скалата. Червеният плат, който се рее лек като коприна около ангела на победата, внася допълнително усещане за благоденствие, съединята двете фигури на боговете. И още нещо: светлата фигура на богинята стои до късчето небе, а Нептун докосва тъмнината вдясно. Обърнатата делва е добре познат символ.