A simple artblog

Как да не останеш впечатлен от прелестните къдрици и разголената гръд в този автопортрет, изписаните устни и самовлюбен поглед, сякаш гледа не нас, а себе си в огледалото? Доскоро не обръщах такова внимание на тази картина, защото си имам любим автопортрет на Дюрер: ето този, в когото от години обичам да се вглеждам, особено във фино изписаната кожена яка и изключителните меки къдрици, които виждаме и тук.

За първия автопортрет: през прозореца се вижда много хубав пейзаж, чудни планини и езеро, но все пак вниманието ми не успява да се фокусира върху това, погледът му е магнетичен, пронизващ.  Малко надменен може би?! Във втората картина е по-скоро спокоен и зрял, облеклото - съвсем не толкова разкрепостено, а дори между двата края на яката се вижда част от дреха, няма открита плът. А пръстите нежно докосват приятната на допир кожа, в същото време придържат яката да не се разтвори, чудно, чудно, много е красиво! Много още ми идва да пиша, окото ми обича неговите картини, не знам официално как стои въпросът с описание и анализ на творбите, но едва ли мнението ми е далеч от истината. Това за самовлюбеността на Албрехт обаче прочетох от Кенет Кларк и ми светна погледът, открехна се моят интерес и хоп - отново се заплеснах по тези шедьоври!