A simple artblog

Картината чудесно се вписва в топлото време; горещото слънце, заради което търсим прохлада на сянка.

Оригиналните цветове би трябвало да са по-контрастни, а като цяло картината по-тъмна. Адонис е заспал в скута на Венера, дървото хвърля шарена сянка върху влюбените, Купидон удържа нетърпеливото куче. Героите са в плен на лятна омая.

Хулиган, побойник, педофил и убиец - но изключително надарен, докарващ до истерия консервативните творци от времето си, заради дръзките интерпретации на библейски сюжети или откровено пошли ежедневни сцени. Прекарал е доста време в затвора, бягал е, бил е и осъден на смърт, но тя го застига преди извиненията на папата и отмяната й. Умира млад, ненавършил дори 40, но пък за краткия си живот поставя началото на барока. Напук на маниеристите. Микеланджело настрана. Виртуоз в светлосенките, както се казва: Caravaggio “put the oscuro into chiaroscuro.”

За съжаление някои творби са унищожени през Втората световна война. Представям си как би изглеждал този шедьовър в истинските си цветове:

Св. Матю е вулгарен селски старец с мръсни крака, ангелът - твърде близо до светеца и нерешителен (всичко това според тогавашните виждания), но не за жалост се е наложило да нарисува друга интерпретация на сюжета

Трудно е да избера кои творби да спомена тук, една спрямо друга са несравними. Да кажем, че “Бакхус” ми е на сърце от доста години и си има запазено място в пиедестала на любимите ми картини. Също и първата на религиозна тема, която Караваджо склонява на нарисува - “Екстазът на Св. Франциск” (”Св. Франциск получава стигмата”) - заради лесно уловимия на пръв поглед диагонал, по който тръгва тялото на светеца от краката, завива нагоре към ангела и се губи в крилото му, без да докосва края на картината, след това - идва вглеждането в сияещата дреха и кожа на божието създание (което по принцип трябва да е шестокрил серафим, а тук е двукрил ангел), спокойното изражение на Св. Франциск в безсъзнание, а в далечината малко пламъче осветява незабележимо още една фигура - другар и изповедник на светеца - брат Лео (или Леоне). И все пак сцената се развива нощем, а двамата главни персонажи са облени в ярка, но мека божествена светлина. Красота! Не мога да описвам компетентно подробностите, но съзерцанието няма нужда от дисекция на картината.

И последно (до следващия път, когато реша да пиша за Караваджо): какво ме омагьоса днес: “Музикантите” - на пръв поглед поредната фигурална композиция, изпипани светлосенки, много красиви младежи свирят и пеят, измежду лицата им е и това на художника - често срещана практика да вмъкнеш автопортрет в произведението си. В ъгъла обаче стои и крилатият Купидон, изтъкващ хомосексуалноста в сюжета… И да си дойдем на думата: това лице, тези очи са убийствено красиви! Толкоз по въпроса.

—> Картини, и още <—

—> и една от любимите ми <—

Имам нова книжка за Рубенс. И тук ще кажа колко съм възхитена от картините му: каква светлина струи от женските форми, колко пухкави и копринено меки иглеждат златните им коси, да не говорим за сложната символика, която е обект на моя интерес, заедно с начина на подреждане на композициите. Ще се разровя в български сайтове по темата, че досега все на английски чета, пък и книжката е главно с репродукции за съзерцание и няма анализи на творбите, а само общи приказки за творчеството му.

Ако мина през Графа тези дни ще си взема и една за Караваджо, от друга поредица е и изобилства от коментари. Караваджо е третата ми слабост след Рубенс и Микеланджело, за които книжки вече си имам:) Добре де, и Рафаел и Тициан. Все прочути имена.

Онзи ден, разглеждайки История на изкуството том lll се загледах в една картина на Кореджо… И какво да видя - Юпитер не е само облак, а има лице и целува Йо, дори ръката му е очертана, как не съм го видяла досега… Ето: Jupiter and Io