Archive for the ‘Жироде’ Category
Girodet
Anne-Louis Girodet de Roussy-Trioson (1767–1824)
Представям ви две запленяващи картини, на които попаднах съвсем случайно в един сръбски форум… Тези дни ще пиша и за първопричината да вляза там.
Ан-Луис Жироде де Руси-Триозон* e френски художник от времето на неокласицизма, който бързо се отърсва от стила на своя учител Жак Луи Давид и навлиза в дебрите на романтизма. В картините му прозират емоции и екзотика, нестандартни интерпретации на класически сюжети и това му носи славата на разчупващ рамките на утвърдената по онова време френска живопис. Първата картина тук се нарича “Погребението на Атала” - тема от роман на Шатобриан, близък приятел на Ан. Цък за по-голам размер. Прелестна е! На залез слънце, в пещерата, старият отшелник Aubry - баща на Атала - поддържа трупа на дъщеря си, а вляво вкопчен в мъртвата си любима, потънал в скръб, е младият индианец Chactas. На стената е издълбан надпис от книгата на Йов: “When it is yet in flower, and is not plucked with the hand, it withereth before all herbs.” Тази книга впрочем се занимава с един вечен въпрос: защо праведните страдат. Атала се е самоубила… Разкъсвана между любовта си към Chactas и обета да остане девственица в името на христовата вяра. Ако забележите, в ръцете й има дървено разпятие.. Тъжно, тъжно. Но картината е великолепна. Горе вляво, където се вижда късче светло небе, също се издига кръст.
Втората пък е картината с най-красивата лунна светлина. Гледам и не мога да спра… “Сънят на Ендимон” - млад овчар, в когото се е влюбила римската богиня на лова Диана. Той е най-красивият сред смъртните. Juno го приспал за цели тридесет години, през които Ендимон не загубил младежката си красота. Диана, чието олицетворение е луната, се изкушила и го навестявала вечер. Малкият сладур с пеперудени криле е Зефир, богът на западния вятър. Той отдръпва клоните, за да може богинята да се наслаждава на неземната хубост.
Ендимон е прекрасен… С копринени къдрици, снежно бяла кожа, която блести нежно на лунната светлина. Отпуснал се е блажено върху леопардова кожа, долу вляво дреме куче. Но трудно отместваш поглед от светещото тяло на Ендимон, за да забележиш изписаните листа в леса и дребните гънки на плата.
*както пише в руски сайт, на БГ няма капка информация. Всичко тук не може да се намери на български, не е и чист превод.
“Жироде имал навика да рисува нощем. И за да му бъде достатъчно светло, използвал шапката си за свещник. Обикновено, когато започвал да рисува, слагал на главата си шапка с широка и твърда периферия, на която имало пробити множество дупки. Във всяка дупка художникът мушвал по една свещ. Случвало се понякога да носи на главата си по време на работа до четиридесет свещи.” - сп. “Космос”, бр. 1, 1971 г.
