A simple artblog

Блог за изкуство

Archive for the ‘Giovanni Bellini’ Category

Изящни материи

with 1006 comments

Има картини, които завладяват мигновено с майсторски изрисуваните извивки на плата, изтънчения усет за нюансите на блестящата коприна, стъклените отблясъци на перлите в украсата.

Номер три в своеобразната класация днес е девойката, поднасяща шоколад - ок. 1743-1745 г. на Жан-Етиен Лиотар: клик за по-впечатляващо изображение…

Простичките чисти одежди на девойката без излишни украси не биха могли да бъдат по-красиви дори наяве. Бялото в различни нюанси приглушава закачливия тон на бледо розовото, което наднича и от подноса - в десена апорцелановата чашка. И си струва да задържим за миг доглед върху истински прозрачната чаша с вода, която като по учебник пречупва образите около нея. Тази девойка от години поднася шоколад от стената в моята кухня :)

На второ място е излъчващия от пет века достойно спокойствие дож Леонардо Лоредано - нарисуван през 1516 г. от Джовани Белини.

Застинал като камък с почти незабележима усмивка, дожът е облечен във великолепна одежда в небесно синьо и бяло, с везани златни мотиви. Тази картина е една от първите, направили ми подобно силно впечатление още преди десетина години. Изглежда като облечена статуя, само фините бръчки на Леонардо придават загатната живина. Очите са като от мътно стъкло. Може би и необичайния чист едноцветен фон без допълнителни нюанси също подчертава фината прецизност, с която е нарисувана одеждата.

И на първо място, дами и господа, е……..

“Чашата с лимонада” на Герард Терборх! От 1681г. Няма да е пресилено, ако кажа, че с този художник холандската жанрова живопис ще се гордее вечно. Празният тъмен интериор и голият под ми навяват усещане на скромен живот и студенина. Но другаде няма по-красива копринена дреха, с по-истински гънки, с подобна елегантна тежест, с най-красиво отразената светлина. Между Рембранд и Вермеер… Бе Терборх. За разлика от ширещите се вкусове по онова време, Герард рисува недоукрасени сюжети, толкова реални и въпреки това красиви, колкото би бил всеки от нас в ежедневието си.

Written by Kabomy

April 26th, 2009 at 10:13 am