Archive for the ‘Moretto di Bresci’ Category
Портретите
Има няколко зашеметяващи творби и по-специално портрети на млади мъже - всеки със своята история, своето положение в обществото, но с еднакви дълбоки погледи.
Първата е на Морето да Бреша. Младият богаташ има всичко, което може да се купи със злато, отрупан е в изключително скъпи одежди и кожа от рис. Тежките кадифени завеси се превръщат в обичаен фон, златните монети са захвърлени небрежно върху копринената тапицерия. Младежът изглежда задушен в материалните си притежания, небрежно се е отпуснал, но все пак в позата му има напрежение. Положил е лакът върху две меки възглавнички и погледът му е някъде в пространството. Той не гледа нищо. Той вижда в съзнанието си. И така е още по-красив. Върху шапката му се разчита надпис на латински: “Уви, аз искам твърде много”. Има теория, че латинското произношение звучи като името на девойка, отхвърлила любовта му. Но бихте ли си представили такъв заможен хубавец отхвърлен? 
От друга гледна точка, такава сложна за разкодиране емоция като тъгата е била модерна за портрет по онези времена.
Вторият ми “възлюбен” из ренесансовите творби пък е най-обикновен шивач. Единствено ножицата в ръката му прави компания в това пусто платно. Но може да се замислите за добре изпипаните сенки на стената - точно около красивото му лице се събира сякаш насила светлината, отразяваща се в тежки, мръсни цветове.
Художникът е Джовани Батиста Морони. Ученик на Морето. На художника Морето, нали, не е ял пясък на плажа. Чисто протоколен портрет без символни предмети наоколо. Единствената загадка е погледът. Какво иска този човек, дали гледа с пренебрежение, защото се намесваме по време на работата му? Или иска да ни заговори, а се възпира, но погледът му продължава да издава части от скритите думи. Докато в горния портрет представите на богатият не божеха да бъдат уловени отстрани, шивачът тук ни изпраща директни послания с пронизващ поглед. И всеки зрител може да разчете най-различни истории, да усети различно настроение. Портретът се превръща в отражение на нашите собствени предразсъдъци. Играе ролята и на бъбривия, и на тихия; и на надменния, и на скромния. Вие какво виждате? Като начало аз го намирам за много красив.
