Много често прекарваме времето си в планове за пътешествия по далечни места из екзотични страни и пропускаме кътчетата красота които са навсякъде около нас. Често тези красиви кътчета от нашата страна остават встрани от нас, защото често си мислим, че красивите места са само в планинските курорти или по морето или обезателно извън България.

Много често хорат си задават въпроса “Къде да отида?”, като хвърлят поглед надалеко и пропускат близките до тях места. Дълго време и аз мислех така, докато чрез разходки около Русе извън обичайните места, където хората предпочитат да прекарват почивните си дни открих много красиви места.

Този път реших да направя една разходка по маршрут Русе-Басарбово-Красен. Имах няколко цели, основната беше идеята за една хубава разходка през уикенда. Все пак щеше да ми бъде интересно да премина по този маршрут, не на последно място и да огледам за подходящи места където може да се направи бивак /въртяха ми се в главата едни идей за в бъдеще/и разбира се по добре да си някъде всред природата отколкото да дремя пред телевизора или компютъра.

Не смятах да вземам някаква специална екипировка освен една раница, щеките, фотоапарата, крачкомера/ да видя колко съм мятал крачоли по пътищата и разбира се вода и сандвичи за из път.

и така речено сторено. В последствие плана се промени и то доста. Основната идея за преход по маршрута се редуцира до малък пикник край Басарбово,но и така се получи добре.

Сутринта застнахме на автобусната спирка да чакаме автобус до Басарбово след като вече заредихме раницата с провизии за предстоящия пикник. Времето по разписанието на градския транспорт отдавна изтече а автобус така и не пристигна, накрая за компенсация ли или просто защото си живеем в България, след повече от 20 минути закъснение пристигнаха не един а два автобуса с еднакво разписание, тоест за Басарбово. Както и да е. Слязохме на нашата спирка и поехме по пътя, който трябваше да ни отведе първо до скалния манастир Димитър Басарбовски.

В интернет има доста информация за този манастир така, че няма да се спирам подробно, но не мога да не спомена положителното впечатление, което се създава от обновения манастир. Преди няколко години бях ходил там попаднах на една мила родна картинка. Пред манастира беше спрял автобус а в целия двор на манастира щъкаха пенсионери явно докарани автобуса.

Въпросните пенсионери явно бяха някаква сборна група и бяха решили да си спомнят за младините. Половината се кършеха в ритъма на тангото, идващо от импровизиран самодеен оркестър от същата група пенсионери. Други бяха отворили торбите и наизвадили провизии и в общи линии човек се чувстваше повече в центъра на селска седянка отколкото в двора на манастир. Нямаше постоянно присъствие в манастира или поне аз никога до сега не съм видял свещенник, охрана, градинар или някакво друго служебно лице.

Сега се вижда обновенния двор на манастира, постройките, построената църквичка горе в скалите, строежа на още една църква. Навсякъде подържано и засипано с цветя, много цветя. Единствено което ме накара малко да се намръщя, че търговията отново е влязла в храма и че някакви къртеха нещо в близост до него и вдигаха шум. Горе в скалите от едната страна има изграден параклис, а от другата беше направена своеобразна експозиция на монашеската килия на първия монах Хрисант.

Сега тази експозиция беше отстъпила място на търговията… свещи, светена вода, розово масло, картички и прочие и прочие. Имаше доста румънци посетители. Явно рекламната стратегия или подписаните споразумения за подпомагане между Басарбовския манастир и манастирът в Коман, Румъния даваха резултат.

Явно е обаче, че манастирът се съживява, което е хубаво.

След Басарбовския манастир продължихме по пътя към рибарниците. Слънцето вече доста препичаше и ние си вървяхме към нашата крайна цел. Всъщност крайната ни цел беше да си намерим подходящо място за пикник. Бях си решил да отидем някъде на скалите над рибарниците. Бързо се качихме над рибарниците и си намерихме подходящо място.

Горещината и силното слънце не ни позволяваха да си изберем идеалното място за наблюдение и почивка. Според мен това място е идеално за любителите орнитолози. Наличието на храна и обитания в скалните ниши бе направило така разнообразието от птици да е голямо. Следващите часове бяха една приятна почивка, под сянката на едно дърво.

Спокойствието беше нарушено от звъненето на телефона ми. Канеха ни да продължим нашата разходка този път край Нисово. След половин час вече пътувахме към Нисово. Там намерихме място покрай реката където решихме да открием и ние риболовния сезон.

Щях да забравя, че навсякъде покрай реката както край Басарбово така и край Нисово рибарите имаха числен превес. Ние риба не успяхме да хванем, което обаче не помрачи нашето настроение. Така късно вечерта завърши нашата разходка.